В тъмнината странника леко пристъпва,
пукащ звук издава под краката му тревата мъртва.
Мислите му са изпълнени със празнота,
а погледът се стрелка диво сред нощта.

В тъмнината странник тихо шепти,
в тишината гласът му силно ехти.
Въпрос след въпрос към луната летят -
иска човекът утеха за духът.

В тъмнината странник себе си търси,
а сърцето сякаш напук му се въси.
Последен опит да превъзмогне страха,
последен опит, хвърлен отново в калта.

В тъмнината странник отказва да се спре,
или ще продължи, или просто ще умре.
„Защо?”, „Как?” или „Къде?” –
все въпроси, на които отговор не ще се даде.

В тъмнината странник на дивата поляна сяда,
а наоколо вълци на луната правят серенада.
Остава той сам и отново без подслон,
и усеща как мислите пред нощта правят поклон.