Свят, мечти и тишина
очакват новата зора.
Над тях се рее пълната луна
и сенки бягат сред нощта.
Хора, радост и любов
чуват само своя зов.
Искат тъй силно погледа орлов,
за да зърнат през спиращият ги бездънен ров.
Викове, дразги и още самота,
всеки гледа своя път, само своята душа.
Затова ли е създадена таз' Земя?
За болка жалка и духовната мъгла?
Не очаквам всички посланието да разберат,
нито да избират един и същи път.
Нека само най-накрая се решат
и с глупавият егоизъм те да спрат...














Devious Comments
PS. Сам си поиска коментара брат
--
Still staring at the world through my rare view....
и да мисля, че си прав. тряа да седна да пооправя някой работи, просто като напиша нещо и после каквото и да сменя не ми звучи правилно, обаче няколко човека са ми го казвали това, така че мисля да се възползвам от критиката
мерси пак
--
It's not too late, it's never too late.
--
It's not too late, it's never too late.
--
Still staring at the world through my rare view....
Previous PageNext Page